Бабяк

Село Бабяк се намира на 15 км от град Белица. Състои се от няколко разпръснати махали в Родопите, разположени на 1337м.н.в.. Населението на селото е 789 души и е съставено изцяло от мюсюлмани.

За първи път село Бабяк се споменава в османските регистри още през 1490–1491, 1576, 1643–1644 и 1650г. От първия документ личи, че през 15 век населението е християнско и/или богомилско. През 19 век Бабяк вече е чисто мюсюлманско село, част от Неврокопската каза на Османската империя. До 1955 г. Бабяк е общински център. В пределите на общината влизат населените местности към днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруков, Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик и Черешово.

В землището на село Бабяк, в местността "Бабяшка чука" е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера, където култовата дейност продължава до V век. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира "Света Екатерина“.

В местността "Митеш", на 4 км. северозападно от Бабяк са намерени останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха. В местността "Пшениценината" са открити следи от древно антично селище. В миналото населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии. Добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.

В местността "Гогово" (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети.

Архитектурна забележителност в Бабяк е джамията, която се смята за архитектурен паметник. За сега няма данни кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.

От град Белица за с. Бабяк пътя преминава през с. Краище и с. Лютово. По пътя за селото има отбивка за с. . Преминавайки през с.Бабяк, може да се достигне и до с..