Реклама

Рекламирайте в Belitsa.com

Празници и обичаи от Белица

Празниците в Белица и тяхното честване се организират благодарение на читалище "Георги Тодоров-1885". Читалището участва като съроганизатое на всички мероприятия от културния календар на община Белица. Календарът се разработва от читалището по поръчка на кмета на общината. В културния календар влизат не само национални  празници, а и много празници  и обичаи от религиозния календар на двете общности в Белица - християнска и мюсюлманска. Всички те крият древни традиции и ритуални практики, които са на изчезване в днешно време, но все пак носят следите на древна култура, оцеляла през вековете и историческите превратности.

Сурва - 1 януари

На Сурва момчета ходят по къщите да сурвакат хората с дрянови пръчки за здраве. Домакините от своя страна ги даряват със сушени плодове, орехи, пуканки, кулачета (ритуални кръгли хлебчета с дупка в средата, като геврек).

Атанасовден - 18 януари

Предния ден 13-15 годишните момичета, а в по-старо време момите за женене, си правели пера – китки с цвете моловка (мушкато). Събирали и пера от кокошарниците, от кокошките и ги боядисвали различни цветове. Момите правели пера за себе си и за по-малките момичета. Че и челеметата (ергените, момчетата) им ги взимали там на люлките. На другия ден момите се пременят с фустани и си слагат перото на главата или го зашиват на фустанчето, винаги от лявата страна. Момите в по-старо време са си правели перата от четина на диви прасета и варак (златен лист) или лъскави книжки – станиол. 3-4 перца (косъмчета от четината) нареждали в кръгче, направено от станиолчето, а отдолу слагали восък, за да не се размърдва, да се фиксира, китката.

На Атанасовден се правели люлки, за да се люлеят ритуално момите. За люлките момите се събирали по махали. Люлките се правели следобед на Атанасовден до вечерта. В по-старо време, когато не са ходели на училище, са се люлели от сутринта до вечерта. Майките приготвяли на дъщерите си въже с черга или цедилка (тъкано платно с въжета, в което майката носи бебето си) за люлеенето. Връзвали люлките на дърво, под сушината на портата, в плевните или на гредите на старите къщи. Люлките били връзвани или от бащите, или от самите момичета.

След като момите почнат да се люлеят, идват и момчетата, които ги шикат (залюляват) на високо. Докато се люлеят, момите пеят песни – надпяват се, т.е. наричат коя за кого ще се ожени:

Синьото цвете цъфтеше, кой как замине береше, Кирчо си цвете береше и го на Радка даваше.
Цъфнало бяло кокиче, край Надините прозорци. Кой обра нашто кокиче, да вземе нашто момиче.

И някой момък ще грабне перото от момичето, което харесва. През този ден имало много смях, веселие и закачки. Както днес обясняват – за здраве. Както се люлеят, изведнъж пускат въжето, с което дърпат люлката, и то очертава кръгчета. Ако направи много кръгчета казват – ей-много жълтици, за богат ще се ожениш. Ако са малко кръгчетата – за беден.

Бабин ден - 21 януари

Ден на родилната помощ и на бабите-грижовници. Общоградски празник. Пресъздава се беличкият обичай “Къпане на бебе в пепел” от групата за местни обреди и обичаи при читалището в Белица. Богата развлекателна програма с участието на цялото население от града, както и на роднините на родените през годината деца.

Зимна фиеста “Бела Ица”- последната седмица на м. февруари.

Двудневен зимен празник, в който участват гражданите на Белица, туристите и студентите от Техническия университет, от Софийския университет “Климент Охридски”, от УАСГ и от Нов български университет. Оспорвани и забавни спортни състезания и игри. Представления на самодейци от общината и от Благоевградски регион, които изпълняват характерния за различните селища фолклор. Празникът се провежда в курорта Семково, отстоящ на17 км от гр. Белица. Организиран превоз.

Първи март - Ден на самодееца

Двудневен концерт-надпяване. Преглед на художествената самодейност на всички селища от община Белица. Излъчените победители представят общината в националните и регионални летни събори като "Пирин пее", Копривщица и др. Мероприятието се провежда на сцената на Общинското читалище Белица.

Трети март – Ден на освобождението на България

Тържествено събрание-концерт в читалището. В памет на загиналите в националните борби беличани вечерта на централния площад на града се възпламенява голям огън.

Тодоровден – подвижен празник, първата събота от Великите пости

В Белица имало много коне и магарета. На този ден ергените се качвали на конете и отивали на поляната, където се прави съборът на деня на Св. Богородица – долу при гарата. Там си носели храна (нещо постно), хапвали и се надбягвали.

Четирсто – Св. 40 мъченика - 22 март

На този ден жените не са решели косите си, не са влачили конци, за да не върви змията след тях. Вярвало се, че във всяка къща има змия, която пази къщата. На Четирсто змиите излизали като се затопли, а есента се прибирали обратно.

Седмица на детската книга и изкуство – последната седмица на м. април

В продължение на една седмица децата от общината показват знанията и уменията си да пишат стихове, да рисуват, да пеят и да танцуват, да разсъждават по различни теми, свързани с историята и бита на беличани, да се състезават в спортни игри и др.

Лазаровден – подвижен празник, седмица преди Великден, съботата преди Цветница.

На Лазаровден ходели цинка по къщите да пеят и играят. Лазаруването, което е един от основните момински посветителни ритуали в по-голямата част от територията на България, не е характерно за местното население на Белица. Неговите функции са разпределени по друг начин в местния празничен календар, най- вече между Атанасовден и Гергьовден.

Великден

На първия ден на Великден правели голямо хоро на орището (площада) с гайди или със зурни, с тъпани. От време на време жените пеели на хоро. Когато хорото се играело на песен, една група жени пеела в едната част на хороводната (танцовата) верига, а друга група певици й отпявала (отговаряла) като ехо от друга част на хороводната верига.

На втория ден на Великден мъже и ергени ходели с писани каруци на параклиса в местността Св. Никола. Там ядели, пиели и играели мъжки хора.

На третия ден на Великден ходели в местността Варвара. Там имало извор с гореща вода, където се къпели. Може би там се е правел и събор.

Спартакиада “Изгряват звезди” - по време на великденските празници

На градския стадион се състезават учениците от цялата община. Победителите се награждават с купи и лакомства.

Гергьовден - 6 май

Вечерта срещу Гергьовден момите правели по махали трендафил. Където имало трендафил в градината, слагали белези – китка цвете и здравец, вързани с червен конец. Към китката, за белег, всяка мома слагала свой пръстен, гривна или гребенче, за да си я разпознае по време на ритуала. Китките слагали в пръстен кюп (глинен съд) или в бакърче с вода, за да пренощуват те под трендафила. На сутринта момите се събирали, вадели китките една по една и с песен наричали коя за какъв ще се ожени. Която познае китката си, я взима. Като свърши обредът, слагали водата от съдовете на кравите, да я пият за здраве и да раждат.

На Гергьовден на голямото хоро пеели песен за Св. Георги:

Св. Георги рано рани,
Да подкове врана коня,
Да обиколи по нивите.
Пролетното не никнало,
Зимното не вретенило.
Кога минал на Спасовден,
Всичко било по убаво.

В Белица патронът на църквата е Св. Георги. На този ден се прави курбан в църковния двор. На Спасовден жените варели пшеница с мляко и захар и раздавали по съседите за душите на починалите си близки.

Двайсет и четвърти май - Ден на славянската писменост и култура

В салона на читалището учениците на Белица изнасят богата програма. В тържеството вземат участие и децата от Школата по изкуства при читалището.

Първи юни - Международен ден на детето

Най-малките жители на града - децата от ОДЗ - гр.Белица и от музикалните и певчески школи при читалището, изнасят забавно и весело представление.

Пеперуда

Прави се при засушаване. Когато се засуши, избирали сираче - до десет годишно момиченце, за Пеперуда. От билката дебелица (увивно растение) навивали венче на главата му. От това венче надолу пускали листа да покрият цялото му тяло. Ходели по къщите, където пеперудата играела – подскачала. С ръце не мърдала, защото цялата била увита в дебелица. През това време момите пеели:

Пеперуда ходи по поле и на Бога се моли,
дай Боже дъжд, да се роди жито, просо и ечемик.

Еньовден - 24 юни

Моми и жени ходели рано сутрин, преди изгрев слънце, да берат билки – еньовче, бял равнец, мащерка и други. Вярвало се, че на този ден билките са най-лековити. От белия равнец виели венци, които слагали на портите на къщите. Вечер, когато говедарите приберели добитъка, всеки стопанин слагал венец на кравата си. С дебелика обвивали ведрото, в което издоявали овците на Гергьовден. След това отбивали агнетата.

Илинден - 20 юли

На Илинден правели събор.

Св. Богородица - 15 август

Традиция е на Богородица да се прави голям събор. Идвали хора и от околните села – Краище, Бабяк, Дагоново, Якоруда. До местността ходели с каруци. Жените вадели от сандъците нови шарени вълнени черги, за да постелят каруците. Като свършел празникът, те прибирали, сгъвали чергите и ги вдигали в сандъците за другия празник. Има сведение за писана каруца – на зелен фон били изрисувани цветя и лозови клонки с листа. Но вероятно това е било по-скоро изключение, защото до ден днешен каруците, които се ползват не са писани, а и повечето хора нямат спомен за писани каруци. Има обаче ярки спомени за украсата на конете, които теглели каруците, дори и у младото поколение. Конете на каруцата били украсявани с пискюли от червена прежда – вълнена китка, като мартеница. Наричали я букла на коня. Червеното било против уроки, даже в китката слагали и чесън. На конете слагали и гердан, който някога бил и със звънчета. Шарили са и юздите. Спомнят си за Бай Георги, който за Гергьовден си шарел с бои сбруята на коня.

Много каруци се събирали на Богородица. Вземали карпузи (дини), хляб, а там раздавали курбан. Нареждали се на колело и всеки си носел паничка и лъжичка. Курбанът се раздавал по семейства.

За събора се правели и програми, играело се хоро, докарвали са панаирджийски люлки и въртележки, правели са и борби (пехливани). За празника идвали много мюсюлмани от съседните села и те били главните участници в борбите.

Двадесет и втори септември - Ден на независимостта

В лекционната зала на Историческия музей от обществениците на града се изнасят беседи, свързани с историческото събитие.

Димитровден - 26 октомври

В по-старо време от Димитровден започвали неделните хора.

Ден на народните будители – 1 ноември

Постановки в кафе-театри. Представления на гостуващи от страната театри. Беседи с учениците от горните класове.

Байрам – подвижен празник

Религиозен мюсюлмански празник, който се провежда два пъти годишно. След дълъг пост населението от мюсюлманската общност съвместно с християните празнува в течение на три дни. Раздават се разнообразни сладкиши, приготвени от мюсюлманските жени. Всяка вечер на градския мегдан се вият кръшни хора, придружени със съпровод на зурни и тъпани.

Св. Варвара - 4 декември

Срещу св. Варвара празнично облечени момчета, около 15-16 годишни, ставали рано (3 ч. през нощта). Всяко взимало тояга и събрани на групи, момчетата обикаляли по къщите – всяка група обикаляла своята махала. Момчетата биели с тоягите по портите и от порта на порта събуждали майките и децата. Като удряли по портите, викали „Айде ставайте да варите царевина” или „Света Варвара рука (вика) да навалиме (напалиме) огиня (огъня)”. Викат и бегат до следващата порта.

92 годишната баба Стояна казва, че навремето варели освен царевица и пшеница и други варива и ги подслаждали със захар.

Към 4 часа сутринта момчетата отивали на махленското орище – определено място на кръстопът. Там големите момчета палели голям огън. Дърветата за огъня се събирали от предния ден. От всяка къща занасяли дърва, а по-големите момчета събирали дърва покрай реката и по полето. Любопитно е сведението, че дървата трябва да ритуално да са откраднати.

След това майките излизали, като всяка носела пръстено гърне с царевица. Нареждали в кръг гърнетата върху жаравата, за да се свари царевицата. Майките поддържали огъня, разказвали си интересни случки, смеели се, децата играели на гоненица около огъня. Когато царевицата уври, майките изнасяли паници и лъжици и се нареждали около огъня, седнали на земята. Всяка майка сипвала на своите деца и раздавала на другите. Раздават по посока, както върви хорото – обратно на часовниковата стрелка. Останалата в гърнето царевица си отнасяли по къщите и раздавали на съседите. Непременно трябвало да дадат част от варивото и на домашния добитък. Има спомен, че в старо време жените, облечени с фустани, са играли около огъня хоро на песен.

Има вярване, че св. Варвара имала болна дъщеря, на която варила царевица за здраве. Оттогава си поддържали обичая.

Друга легенда разказва, че св. Варвара била християнка и са я гонели да я убият. В Елешница, Баните, там има местност Варвара, където тя била заклана.

Обичаят се правел за здраве и за плодородие – да набъбне, да се роди, затова се раздава варено зърно.

Св. Никола - 6 декември

На св. Никола изкарвали тъпани и зурни и правели хоро. След църква жените ходели на параклиса на св. Никола. Там палели свещи и раздавали за здраве хляб, сирене, църквенски боб, приготвен по специална рецепта, шупла (тесто с извара) и ябълки.

В селата около Белица живее предимно население, изповядващо исляма. За тях най-типични са двата основни празника Рамазан Байрам и Курбан Байрам.

На големите празници християнско и мюсюлманско население празнували заедно, независимо от разликата в религията. Курбанът - ритуално жертвопринесено животно, се споделял от всички.

Днес, фолклорните песни и танци в Белица се поддържат главно от самодейните състави към местното читалище. Техните концерти са неразделна част от съвременните празници. Правят се опити за съживяване на някои традиции и ритуални практики. Наред с това на съответния празник населението все още посещава параклисите около Белица, изградени на свещени за територията места.

Коледни и новогодишни празници - 25-30 декември

В центъра на града се организират постоянни базари, изложби на изделия на местните занаяти, изложба-базар на сурвачки, изработени от децата на Белица. Богата празнична програма с участието на самодейни колективи от селищата на общината.



Споделете в:


Letovnik|Svejo||||

Реклама

Рекламирайте в Belitsa.com
Вижте още:


Фотогалерии

Посетете

Посетете Паркът за танцуващите мечки

Началото на културната програма ще бъде в 11,00ч.
___________

 1 от 40  > >>

Курортен комплекс Семково Планински курорт Семково - щедростта на природата, спокойствието и красотата на Рила планина. Очакваме Ви!
Информирайте се и организирайте престоя си на адрес:
град Белица,
ул. "Г. Андрейчин" 8
Тел: 07444/28 15;
Тел: 088/ 921 15 67