Лопатицата - главното светилище на бесите, част от богатствата на община Белица

Земите на община Белица са населявани от най-древни времена. По тях са бродили праисторическите хора, тук са живели многочислените племена беси и дии. И всичко това преди второто хилядолетие на новата ера.

Миналото на Белица може да се види в многобройните археологически паметници и могили, открити в землището и. Всички те обхващат периоди от няколко епохи.

Такова място, слабо известно на учените, но с огромна историческа стойност е върхът Лопатица. Неговата височина е 1980м и се намира на 12км по права линия от Белица. От него се открива панорама не само към върховете на Рила, но и към Пирин планина и Родопите. Фактът, че е видим от три от посоките на света - изток, юг и запад са го направили отлично място за култово светилище. А и както се предполага, най-култовото място за бесите, главно светилище на Сабазий (Загрей). Това е било и най-главното езическо светилище в древния свят.

(Сабазий е тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие. Оргастичният му култ е преминал през V в.пр. н.е. в Гърция, като първоначално е почитан под името Загрей. В Древния Рим той се слял с култа на орфическо-тракийския Дионисий.)

Сведенията на хронистите, даващи ни информация за Бесите като народ, а именно че те са жречески род, обслужващ главното светилище на Дионисий, което се намира някъде в най-високата планина на Тракия, съвсем близо до Орбели (или Пирин) и че населяват основно високите места на планините, и намерените в местността "Лопатица" над Белица останки, които не се срещат никъде другаде, ни подсказват, че точно този връх най-вероятно е главното светилище на Дионисий, неговото прорицалище.

На върха има останки от култови постройки, жертвеници, стотици олтари с различна форма и размери, както и уникален слънчев часовник изсечен в скалата, чиято предполагаема възраст е около осем хиляди години. Има и огнища, в които е пален достатъчно голям огън, който да се вижда отдалеч. Този връх е описан още от Калистен (летописеца на Александър Велики). За него говори и проф.Валерия Фол, известен траколог.

До местността "Лопатица" водят пътеки, скрити в гъстите смърчови и мурови гори над Белица, имащи две начални точки – Паркът за танцуващи мечки и курорта "Семково". Продължителността на преходите е няколко часа, но преминаването на маршрутите няма да Ви разочарова. Не само заради светилището, а и заради природата и невероятните гледки към Рила, Пирин и Родопите.

От "Лопатицата" лесно може да се отиде и до Сухото езеро, което се намира на около един час от местността.