Екопътека "Следите на ледника"

Екопътека "Следите на ледника" се изминава за 3 часа. Маршрутът започва от хижа "Семково", като преминава през смесена гора от бял бор и смърч. След навлизането си в Национален парка "Рила" пътеката продължава през мурови съобщества, а в по-високите му части преобладава клекът. Крайната точка са Васпките езера.

В началото на пролетта поляните синеят от планински минзухар, а през лятото по маршрута могат да се видят лечебната иглика, жълтият кантарион, салисбургската очанка, теснолистната върбовка, зеленоцветеният напръстник и същинското еньовче. Край планинските потоци растат планинската елша, блатнякът, родопското крайснежно звънче, червеното омайниче, панчичевата пищялка, прешленестият девесил, австрийският див слънчоглед и др. Измежду клека се срещат българската горчивка, карпатският спореж, петнистата тинтява, планинската камбанка, рилската жълтица, дребнолистният карамфил и др.

По маршрута можем да наблюдаваме и някои характерни реликтни представители на безгръбначната фауна, които са пряко свързаните с ледниковите езера - водни кончета (Aeshna juncae, Somatochlora arctica), мегалоптери, ручейници.

Езерата, които са и последната точка на екопътеката са чудесен пример за ледникови езера. Най-интересни за нас са Вюрмските заледявания, краят на които настъпва преди около 13 000 години. Тогава климатът започва да се затопля, а ледниците да се оттеглят през периода, наречен Болинг-Алерод. Той е последван от ново сериозно охлаждане – последната ледникова епоха, продължила 1 300 години. По това време отново в Европа се появява полярното цвете сребърник (Dryas octopetala), и поради тази причина епохата е известна като Ранен Дриас. Сребърникът можете да наблюдавате и тук.

След това настъпва междинният период, в който се намираме и днес. Ледниците започват да се отдръпват, оставяйки след себе си във вдлъбнатините между моренните валове или моренните наслаги участъци с топящ се лед. Ледниковите езера обикновено са разположени в циркусите. Повечето от тях са дълбоки креслоподобни форми, обградени от трите страни с почти отвесни скални откоси. Отворената им част към долината завършва с прагове, стъпала и морени. Мощните ледници, които са изтичали от циркусите, са изстъргвали и разширявали долините, като са им придали характерен коритовиден напречен профил (трог) – широко загладено дъно и стръмни склонове. Ледниковите езера имат слаба възможност да се самоподдържат и са изключително чувствителни към човешкото въздействие.

Вапските езера са разположени югоизточно от връх Вапа. По-голямото от двете езера е разположено на 2 268 м.н.в., има продълговата форма и заема площ от 26,2 дка. По-малкото езеро е с почти кръгла форма, разположено е на 2 234 м, а водната му повърхност обхваща 2,8 дка.

И тази екопътека обхваща "пъстървовата" зона на реките. Вапските езера се обитават от автохтонните балканска пъстърва и лешанка, и от изкуствено зарибения северно американски вид – сивен.

Подобни форми – циркуси, морени, ледникови езера, можете да наблюдавате само тук – в Рила, и вПирин.

Туристически маршрут с екопътека: хижа “Семково” – Вапските езера – 7.5 км / 3 ч.

Уважаеми посетители, пазете чистота.