Личности, герои и синове на Белица

Град Белица, като всяко населено място има своите личности, които със своите дела са заслужили да бъдат почитани и уважавани.

В периода на националноосвободителните борби на българския народ, Белица участва с много "синове", които оставят своите имена в историята:

Георги Ник. Теофилов (1882-1916) - учител, член на ВМОРО, войвода на чета, 1914год. е кмет на Белица

Георги Пет. Банков /Комитата, Майора/ (1845-1932) - опълченец, офицер, войвода на чета, награден с кръст за храброст.
Григор Илар. Бояджиев (1875-1953) - деец на македонското освободително движение.
Захари Ил. Кошов /Зарето/ (1869 - 1945 ) - част от четата на Тодор Саев, войвода на чета през 1903год.

Свещеник Иван Матеев (1854-1928) - учител, участва в четата на Г. Бенковски, свещеник.

Лазар Гр, Топалов (1883-1912) - член на ВМРО, войвода на чета през 1903г. и през Балканската война.

Лука Поптеофилов (1865-1912) - учител, участва в създаването на просветителски кръжок "Зора", член на ВМРО.
Мичман Тодор Хр. Саев (1872-1903) - военоморски офицер, преподавател, сформира чета през 1902г.
Никола Вас. Дюлгеров /Дзунката/ (1864-1929) - част от ВМРО и от четата на Тодор Саев ,войвода на чета през 1903г.

Тома Сърбинов (1855-1878) - част от Пета дружина при Руско-турската освободителна война.
и много други опълченци, участвали в Руско-Турската освободителна война; членове на комитета на революционната организация; част от Белишкия комитет на ВМОРО; войводи на белички чети и участници във всички въстания.

През 1912г. Белица е освободена и идва ред на новите личности на Белица, които вземат участие не само във военните действия след Балканската война (партизани и ятаци), но и в развитието на Белица след 9.IX. 1944г. и влизат и в управлението на страната ни :

Атанас Ив. Ковачев (1870-1954) - учител, директор на училище, участва в основаването на горска ТПК "Рила планина" и нейн председател.
Васил Н. Кокарешков - ятак.
Владимир Т. Поптомов (1890-1952) - деец на БКП, политик, журналист, юрист, публицист, автор на много книги и статии.
Георги Ал. Андриянов /Папата/ (18697-1932) - учител и директор, деец на БКП,
Георги Ил. Андрейчин /Джордж, Балканец/ (1894-1950) - деец на българското и международното работническо движение, редактор на вестници, американски, съветски и български политик и журналист
Георги Й. Мадолев - политически и културен деец, член на Върховния читалищен съвет, деец на БКП, автор на "Парапуновци".
Георги Н. Андреев /Кобе/ (1907-2000) - част от 86-та испанска бригада, герой на социалистическия труд.
Георги Т. Разсолков (1885 - 1923) - член на ВМОРО, учител, член на БРСДП, участва в създаването на просветителски кръжок "Зора" и негов председател, деец на БКП.
Григор Г. Мушкаров (1895-1984) - революционер, участва в основаването на горска ТПК "Рила планина" и на ТКЗС.
Иван Г. Тричков (1916-1966) - част от четата "Яким Цоков, полковник,
Кръстьо С. Тричков (р.1923) - партизанин, деец на БКП, народен представител, герой на социалистическия труд, автор на "Помниш ли, Пирин планино", прави първата копка на Завода за пластмасови детайли.
Лазар Д. Причкапов (р.1940) - деец на БКП, кмет на община Благоевград, помага за оформянето на Белица като град.
Петър Г. Дюлгеров (1929-2003) - секретар на БКП, народен представител, поставя началото на Югозападния университет в Благоевград, помага за създаването и изграждането на курорта "Семково".
Сава Н. Кокарешков - ятак.
И много други загинали в националноосвободителните и политически борби, и Отечествената война.

Трудовите хора на Белица, помогнали и да се развие след 1944 г и най-вече след 1956г, когато започва икономическото равитие:

Проф. Борис П. Китин (1926-2002) - преподавател, доктор на селскостопанските науки, автор на книги.
Вангел Г. Вангелов (1923-1997) - директор на "Пътни строежи", заслужил строител на НР България.
Васил Н. Попов (1923-2006) - директор на СОУ "Св.св. Кирил и Методий".
Георги Д. Разсолков (р.1929) - летец-изтребител, командир на полк.
Георги Л. Разсолков (1905-1985) - учител и преподавател в НСА и ХТИ.
Георги Тодоров - пръв председател на читалището, патрон.
Проф. Д-р Елена В. Саева (Савова) (р.1918) - професор по библиография, деец на БКП, директор на БАН, част от ЮНЕСКО, заслужил деятел на културата, има над 180 публикации и книги.
Проф. Д-р. Иван. Ан. Бондев (1927-2001) - учител, член на БАН, автор на над 160 статии.
Проф. Илия В. Попов (р.1931) - преподавател в УХТ, ръководител-катедра в ТУ, доктор на техническите науки.
Костадин И. Чонков (р.1933) - миньор, директор на мина "Брежани", герой на социалистическия труд, деец на БКП.
Костсадин Н. Русков (р.1933) - контраадмирал,.
Лазар Я. Дунгьов (р.1937) - генерален директор на Обединение "Рибно стопанство",зам-предс. на Комитета по риболова на ФАО към ООН.

Матей Г. Матеев (р. 1931) - офицер, учител, деец на БКП, кмет на Белица, с личен принос за развитието на Белица и курорта "Семково".
Мехмед М. Орцев (р.1941) - миньор, герой на социалистическия труд.
Никола В. Самарджиев (1932 - 2012) - директор на Завода за пластмасови детайли, кмет на Белица.
Никола К. Русков - три пъти кмет на Белица, "Кметът - строител на Белица".
Саве Г. Тричков (р.1919) - председател на ТКЗС, председател на АПК Белица и Разлог, организира строежите на хотел "Белица" и хотел "Рила"" на Семково.
Славе Г. Попов (1919-2000) - член на РМС, деец на БКП, секретар на ОК на БКП, помага за изграждането на Завода за пластмасови детайли, водопровод, асфалтиране на улиците, строежа на завод "Белица" и курорта "Семково".
Проф. Тома Ив.Чонков (р.1927) - преподавател в МГУ, декан и ректор, член на ВАК.
И много други.

Паралелно с икономическото развитие, Белица претърпява и развитие в културата, спорта, туризма, почивното дело, здравеопазването. И всичко това става благодарени на много белишки личности:

Александър Г. Кокарешков (р.1927) - музикант, диригент и съосновател на ансамбъл "Пирин, зам.-редактор на РТЦ - Благоевград, организатор на "Пирин Пее".
Васил Попов -футболист.
Иван А. Лардев (1965-1992) - футболист.
Иван Стойчев - футболист.
Исмаил Козларев - народен певец.
Никола Ал. Георгиев (1889-1957) - писател, културно-просветен деец, преподавател.
Никола И. Кутин (р.1936) - оперен певец.
Стефан Г. Станков (р.1958) - майстор на спорта, част от националния отбор по самбо.
Стоил Й. Кошов (р.1920) - етнограф, археолог, театровед, журналист, писател, автор на статии, библиотекар.
И много други.