Архив за 2012г. на новините от Белица
Отбелязване на Денят на Ботев в Белица
На 02 юни 2012г. в центъра на Белица бе отбелязън Денят на Христо Ботев. Беличани поднесоха цветя на Паметника на загиналите в борбите за освобождението на Белица. Честването започна със слово, поднесено от г-н Георги Манолов:
Уважаеми дами и господа, беличани,
В богатия исторически календар и в националната ни памет блести с особена сила датата 2 юни.
Денят, в който падна пронизан от вражески куршум един от най-големите идеолози и двигатели в българската национална революция Христо Ботев.
Това е денят, в който съдбата отреди на Ботев да се сбъдне молитвата му: "Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата, да си найда и аз гробът".
Това е денят, в който Врачанският Балкан, тази голяма сцена на славната Априлска епопея, влезе в историята като българската Голгота.
На този ден ние се прекланяме пред подвига на Христо Ботев – гениалният поет, публицист и революционер, непоколебимият патриот и борец за справедливост.
Днес ние коленичим пред саможертвата на неговите четници, възвестили на Европа, че има един народ изстрадал, готов за свободата си.
В този ден ние се прекланяме пред паметта, пред саможертвата на хилядите именити и безименни герои, които вградиха със своя подвиг имената в темелите на съвременна България.
Чрез Ботев, чрез Апостола, чрез техните съратници, България изкачи един от най-високите си върхове във вековните си борби за социална справедливост и национална независимост. За това не е достатъчно да кажем, че Ботев е една неразривна част от нашата национална история. Трябва да кажем, че Ботев част от вечността.
И най-сетне – ден като днешния не е просто време за свидни спомени и признателност. Днешният ден е нашето най-голямо мерило за стойността на онова, което правим днес ние, потомците на Ботев. И затова скланяйки чела в знак на признателност, мисля, че сме длъжни да си припомним, да поемем и да понесем онзи родолюбив възглас на ботевите четници, когато стъпват на българска земя, а именно: "Да живее Бъглария!".

А сега в тази връзка нека да Ви прочета и стихотворението "Ботев" от Никола Вапцаров:
Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –
"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем."
Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –
Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:
– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай...
"Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака."
Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.
– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.
– Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.
– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.
След края на словото местната общност почете Христо Ботев и всички загинали в освободителните борби.
Всички снимки от честването на Денят на Ботев - 02 юни 2012г. можете да видите в галерията на Белица
Коментари:
Споделете в:
Вижте още:




































